МЕЖДУНАРОДНОЕ ХУДОЖЕСТВЕННО-ПУБЛИСТИЧЕСКОЕ ИЗДАНИЕ
онлайн-дайджест • культура в мире
«СОЛНЕЧНАЯ ПОЛЯНА» открыта поэтам и прозаикам, эссеистам и драматургам,
сценаристам и публицистам, литературным критикам,
Мастерам и только пробующим перо.
Пишите нам на всех языках.
Журнал: «СОЛНЕЧНАЯ ПОЛЯНА» 2010, № 3
Июнь
Георги Барбаров
Георгий Барбаров родился 5 сентября 1955 года в селе Кортен Тараклийского района. Поэт, прозаик, пародист, афорист, эпиграммист. После прохождения службы в рядах Советской армии ( техник самолета) закончил государственный университет, факультет журналистики. Работал гидом-переводчиком в Бюро молодежного международного туризма «Спутник» (болгарский язык), консультантом по болгарской литературе в Союзе писателей Молдовы. С 1993 года по настоящее время – редактор передачи на болгарском языке «Мегдан» в компании «Телерадио Молдова». Дебютировал в периодической печати школьником. Первая книга стихов «Разбуженная тишина» («Събудена тишина») вышла в 1987 году, за которой последовали «Продолжения будней»(«Продължения на делниците»), «Плоть дней моих – ты» («Плът на делниците – ти»), «Реальность из снов моих» («Реалност от сънищата ми»), «Было и воскрение»(«Било е и неделя»), «Живая вода» («Жива вода»). Автор юмористических сборников: афоризмов «Барбаризмы» («Барбаризми»), «Отстоявшиеся барбаризмы» («Избистрени барбаризми»), эпиграмм «Истерика по Америке» («Истерика за Америка»), «Наука молчать»(«Наука да мълчиш»), пародий «Барбарубашки» («Барбаризки»).
Произведения Георгия Барбарова переведены на румынский, русский, украинский, венгерский, английский, французский, гагаузский язык.
Член Союза писателей Молдовы, Союза независимых болгарских писателей, Союза болгарских писателей (Болгария).
Удостоен премии издательского дома «Жажда»(Болгария) за весомый вклад в развитие болгарской культуры.
Удостоен Почетного знака Президента Болгарии за укрепление связей между Молдовой и Болгарией.
Указом Президента Молдовы удостоен почетного звания «Ом емерит».
ГЕОРГИ БАРБАРОВ
ФЪШКИИ СЛЕД ТРОЯНСКИ КОНЕ
НОВИ БАРБАРИЗМИ
Издателска къща «Джудже с фенерче»
…
Не обичам да казвам на приятелите си истината, защото тя винаги звучи като лъжа!
…
След като видях голия й задник, тя си състави твърде погрешното мнение, че има право да сере в душата ми!
…
Зависим съм от своята независимост…
… Пълна ли ти е кесията с мангизи, и празната ти дума ще тежи! …
На мене ми е приятен вашият комплимент, но за съжаление аз не разполагам с подобен за връщане.
…
По-добре да слушаш за себе си лоши думи извън гробището, отколкото добри – на гробището.
…
Някои цял живот си подлагат главата за лавров венец, а на горката и полицейска фуражка не й приляга!
…
Мое е удоволствието да ви мразя.
…
Момите са дигнали поличките си до нивото на мисленето ни.
…
Всеки от нас някога пада… Но някои цопват като лайна, опръсквайки сума ти неща!
…
Само след като се научиш да слушаш, започваш да разбираш истинската цена на думата.
…
Как се лъжем, че свинското в нас е останало от маймуните!
…
Откраднаха на мързеливеца наградите му – сънищата!
…
Несправедливостта се опитва да бъде справедлива: всекиму е готова да сложи крак!
…
Тя му пусна таралеж в гащите, който сред народа наричат «сифилис»…
…
Всеки самостоятелно избира върха, от който ще пада…
…
Жената по-скоро губи надеждата, че ще се омъжи, отколкото илюзията, че е все така красива.
…
Ровиш ли из спомените си – все едно ще се натъкнеш на боклук…
…
Колко рози трябва да подариш, преди да ти замирише на п…!
…
Колкото са по-достъпни курвите, толкова по-щедри Музите!
…
Няма нужда да се правиш на врял и кипял, достатъчно е да не дрънкаш сурови приказки.
…
От лошите думи за ракията се точат такива красиви наздравици!
…
Обръща ми гръб животът… Без да ща превръщам се в педераст…
…
Тежестта на пълния сутиен къса на мъжете гащите.
…
Бог е онова, за което не можем да мълчим, и в същото време онова, за което не знаем какво да кажем.
…
Никоя жена не може да се сравни със стиховете в нейна чест!
…
Умният си личи не по това, какво говори за себе си, а какво премълчава за колегите си.
…
Важните клечки разпределят включително и кибритите.
…
Забелязали ли сте, че по-често сменяме байраците, отколкото байрактарите?! …
Искам мълчанието да запомни, че все пак всичко дължа на думите.
…
Или трябва да се науча да мълча, или да не казвам нищо, когато не мълча.
…
Пиенето ме отдалечава от камилите, но ме хвърля в прегръдките на свинете.
…
Все по-малко млади поети, все повече стари моми…
…
Не обичам списанието PLAYBOI – и без него знам, че някой друг чука хубавиците!
…
Направи нещо за любовта – осигури поне любовник на съпругата си!
…
Има много добри поети, но все пак лошите стихотворения са повече.
…
Глупакът навсякъде се усеща у дома си. Дори и в мен!
…
Задник без ръце е, а чуеш ли приказките му – канят го да зографисва Атон!
…
Такива ще ни запомнят потомците – все дирихме упътване от кьоравите.
…
Какво съм магаре – дремя като кон на празни ясли!
…
Едни имат търпение да поплюват на ръцете си, други талант да си плюят на петите.
…
Не всеки оставя следа след себе си – някой дамги…
…
Колкото повече вода има в произведението ти, толкова по-лесно критиците ще те превърнат в удавник.
…
Как често правият път води в… обратна посока!
…
След както разберат колко струваш, трудно ще ти бъде да ги продадеш.
…
Смазват колелото, което скърца, хранят овцата, която блее, хвалят кучето, което лае, но изяждат човека, който не мълчи.
…
Често човек е готов да му отрежат езика, отколкото навреме да го прехапе.
…
Отглеждаш ли фасул – ще търпиш пръднята!
…
Още не е ял боб, а вече се надува да пърди!
…
Още не може да си каже името, а вече натиска да му казват «бате».
…
Не продавай коня, за да купиш талига!
…
Умният и глупавият по един път вървят, а стигат в противоположни места.
…
Заглъхне ли ревът на магарето, цвиленето на коня гали ухото.
…
Умният човек се познава по извършените глупости.
…
Капризни сме ние: тъпчим се с чесън, а претендираме да миришем на джоджен.
…
Без пот спечелено – без жал загубено.
…
Само прасето знае как ще срещне Коледа!
…
Където истината натиска, от лъжата ти се иска…
…
За жените големите кавги са малки всекидневни радости!
…
Няма да разсърдиш морето с превъзнасянето на гьола!
…
Молитвата помага, псуването – не пречи…
…
Не едно поетично намерение за самоубийство завършва с прозаично напиване.
…
Изненадва ме, когато ме хвалят, което още не е доказателство, че съм бездарен.
…
Някои неща напомнят за себе си само когато идва време да ги изсереш.
…
Като знаеш, че никой не те слуша, откъде е тази наглост да вярваш, че някой ще те чете?!
…
Обикновено на човека пожелават сто години живот, когато на хоризонта вече се мярка дървеното стоборче на гробището.
…
За нашата бездарност говорят по-рядко, отколкото ние мислим за таланта си!
…
Навлизам все по-надълбоко в текста на издадената от мен книга… И все повече отслабва желанието да имам връзка с автора й!
…
Да не забравяме: търсенето на смисъла осигурява разочарование от откриването му!
…
Когато се връща желанието да се усетя човек, напивам се като свиня.
…
Всеки път, когато искам да се заловя за работа, някоя дреболия ме връща към прелестите на мързела.
…
Колко от нас тюфкат таман на онова място, където завистта не им позволява да ахнат!
…
Отваряй си устата само по молба на стомаха!
…
Дойде ли мисъл да се беся, идва ми да гръмна някого!
…
По-добре да заспиваш пиян, отколкото да се събуждаш гладен.
…
Колко неща обещава небето, които можеш откри само на земята!
…
Това е животът ни: или ще умреш от старост като животно, или лекарите ще те заколят като прасе.
…
Когато доброто не помага, цялата надежда е в злото.
…
Отпуснат ни е миг, за да успеем да загубим вечността!
…
Не наказвай с мълчание онзи, когото е достатъчно да напсуваш!
…
По-добре да продаваш тезек, отколкото да се продаваш за лайна!
…
Живееш ли сред вълци, няма да ти дойде мисъл да осиновиш агне.м …
И която се стиска, иска да й поискат…
…
Предпочитам да имам врагове, отколкото да нямам приятели.
…
Колега, чети умни книги – няма да ти остане време да пишеш глупави!
…
Никой не е способен да се радва в по-голяма степен на критиката по твой адрес от онзи, който знае, че заслужаваш похвала!
…
Не искам да изтрезнявам, защото животът вече няма сили да ме опиянява.
…
Светлината в края на тунела често е от свещта, която човек държи в ръцете си в ковчега.
…
Има жени, които не показват красотата си, а просто не са способни да я скрият. …
Глупаците са толкова много на брой, че просто не е умно да не бъдеш сред тях!
…
Избягването на приятелите осигурява първата крачка към себе си.
…
До мъдростта се стига през лабиринтите, разположени редом с широко отворените врати на глупостта.
…
Оптимистът е човек, който все още търси ангели, когато светът върви по дяволите.
…
Преди да кажеш нещо за някого, помисли си после колко хора ще се мъчат да го премълчат!
…
По-добре да те мъмрят, че не си се оженил, отколкото да те хвалят, че не се развеждаш.
…
Знам, че стиховете ми ще ги четат след смъртта… Затова не ме е срам да ги издавам приживе!
…
Стоя пред изборя: пиян не съм нужен на съпругата, трезвен – на себе си.
…
С какво удоволствие езикът подлага на удари зъбите!
…
Такива трици ни забъркаха властниците, че изгубихме вкуса на хляба!
…
Отказахме се от Русия, а Западът не бил с цицки…
…
Навъдиха се такива демократи, че изплуваха комунистическите им табиети!
…
Разчу се какво премълчавам…
…
Беше лаф да им дам само гласа си… А сега се суетят отзад, сваляйки ми панталона!
…
Опознах себе си… Сега не ми се обръща езикът да критикувам когото и да било!
…
Когато мъжете се хвалят един пред друг с мъжките си победи, изпеченият циганин е смешен с измишльотините си!
…
Празната паница е допълнение към голата истина.
…
Той прекарваше неподвижно дни наред в очакване на песента на Музата, когато трябваше всекидневно да изрива фъшкиите след Пегаса.
…
Съжалявам, че не съм достатъчно умен, за да премълчавам глупостите ви.
___________
